Безспорно една от най-сериозните зависимости, в която е изпадало напоследък човечеството, е зависимостта на хората непрекъснато да получават и обменят информация.
Зависимостта на homo sapiens-ът към пари, жени, упойващи вещества и хазарт, разбира се са вечни, ала инфохолизмът в началото на третото хилядолетие направи старомоден работохолизма от края на второто хилядолетие.
Днес ние сме свидетели на едно непрекъснато нарастващото информационно цунами, което ни залива всеки ден. Но за инфохолиците информационното цунами не е заплаха.
Представете си, че из световния океан има същества, които не само, че устояват в стихията на вълните цунами, но тези вълни са естествената им жизнена среда и тези същества могат да живеят и да осъществяват своите витални функции единствено сред вълните цунами, а когато тази страховита природна проява утихне, за цунамиобитателите настава неблагоприятния период, като те изпадат в някакъв летаргичен сън или друго вегетативно състояние, само и само за да просъществуват до зараждането на следващата величествена вълна, в чиято естествена среда истинският живот отново избухва.
За щастие няма сериозни изгледи информационното цунами, което държи в прегръдките си днешната цивилизация да затихва, напротив неговите измерения стават все по-невъобразими.
Водени от всички тези наблюдения, ние - две порасли момчета от предвиртуалната епоха, Емил Янев и Кин Стоянов решихме да посърфираме във всевъзможните измерения на информационното цунами. Отдавна бяхме позарязали журналистиката. Емил го повлече бизнесът, а Кин администрацията. Но наближи ли петдесетте, човек сякаш се преражда за младежките си стихии. И след като веднъж се почувствахме инфохолици, най-естествено стигнахме да извода, че инфохолиците трябва да имат своя медиен изказ. Така се роди проектът за токшоуто „Часът на инфохолиците”. Но за да можеше „Часът” да се случи, трябваше да се роди нова медия. Новата програма на БНР – Радио „София”, която стартира на именния си ден 17 септември 2007 г. Така в онзи топъл септемврийски понеделник, точно в 16 часа Емил и Кин отворихме първото предаване. И след това изобщо не спряхме да инфохолизираме. Ден след ден, от понеделник до четвъртък от 16 – 17 часа, а в петък от 16 – 18 часа, без значение дали е Коледа или Нова година „Часът на инфохолиците” стана неизбежен като съдбата.
Неизбежен стана и интересът, както на слушателите, така и на колегията. Така в началото на 2008 година, само четири месеца след старта „Часът на инфохолиците” спечели награда „Сирак Скитник”.
Но явно съдбата имаше и други кроежи за нашия медиен тандем. На 10 февруари 2008-ма, отново в Радио „София” започнахме реализацията на един друг наш проект - „Различният до мен – радиошоуто, което събира”. Интересът ни към битието на хората с увреждания не бе случаен. Кин е с две изкуствени тазобедрени стави, а Емил го помни и като напълно здрав, помни го с патериците, беше свидетел, как след вълшебните операции на проф. Борислав Владимиров от клиниката в Горна Баня, Кин отново стъпи на краката си.
„Различният до мен” също започна на 94,5 мегахерца – честотите на Радио „София” и също бързо стъпи на краката си. Всеки неделен ден от 14 часа в студио 4 на БНР, студиото на Радио „София” сядат „хора с увреждания, които са успели с воля смелост и вяра в себе си да победят страданията, ограничените си възможности, безразличието и недоверието на околните, да постигнат много в живота си и да се превърнат в пример за достойно човешко поведение” – цитатът е от Димитър Коруджиев. До тях в студиото отново сме ние, едната седмица Емил , другата Кин – техните антени, които помагат душевните им вълнения да стигнат до слушателите.
Усилията ни не останаха незабелязани. „Различният до мен” получи наградата на „Движението на хората с увреждания в България” на медийните събития в Албена 2008 г.
На 10 февруари започнахме още нещо, което превърна тандемът ни в трио. Първичния тласък даде актрисата Елена Бозова, колега водещ на предаването „Следобед по-някое време”, което всеки ден предхожда „Часът на инфохолиците”. Емил пък измисли името. И така като три орисници бабувахме при раждането на съвършенно нов, различен медиен жанр: „Риалити роман”. „Роман”, тъй като десет разказвачи водят една история един след друг, седмица, след седмица. Така първият разказвач подхваща историята, разказващите след него я завързват, после я развързват, накрая десетият разказвач създава финала. „Риалити” защото всичко това се случва на живо, в студио 4 на БНР - творческата лаборатория на риалити романа. Разказвачът не е сам в студиото. Там е и водещият. Веднъж Емил, следващият път Кин. Така истинският риалити роман се ражда на момента, в ефира, в диалог между разказвач и водещ, всеки неделен ден от 16 до 17 часа. Преди това, от 15 до 16 часа, тримата приключенци Елена Бозова, Кин Стоянов и Емил Янев, пак от студио 4, студиото на Радио „София”, подгряваме аудиторията за срещата със следващия разказвач.
Така на 10 февруари, в „стори лабораторията” влезе Боян Биолчев и заедно с Емил Янев създадоха началото на първия ни сезон: „Шифърът на елкинемите”. Сега вече, след като на 13 април Емил Андреев завърши романа, можем да разкрием кои бяха елкинемите, според първоначалния ни замисъл. Ами ние ЕЛенаКИНиЕМил. Само, че Боян Биолчев реши елкинемите да са извънземни, които намериха да кацнат тъкмо по нашите земи.
И само като си помисли човек, че всичко започна от един инфохолизъм. А имаме още толкова проекти и идеи. Затова решихме да създадем тази страница, „Сайтът на инфохолиците”. В него ще можете да откриете не само историята на досегашните ни проекти и перспективите на бъдещите ни замисли. Най-важното е, че ще сме в непрекъсната виртуална комуникация, тъй като всяко наше предаване ще има и своя блог, където ще можете изпреварващо да се информирате, какво предстои и още по-важното – ще можете да ни коментирате както ви падне. Ние обещаваме да не ви оставаме длъжни.